- Здравейте! На 32г. съм и работя като дизайнер на дигитални продукти в една международна ИТ компания – VMware. През последните две години възприех един по-активен и социално ангажиран начин на живот, което може би е причината да попадна на инициатива като Софенхаген.
- Разбира се. Аз и моят екип се грижим за това, да намерим най-лесния и бърз начин, по който потребителят на даден уеб-сайт или приложение да свърши работата, за която се е обърнал към тях.
Един прост пример – да кажем, че имаме дигитално управление и искате да подновите личната си карта. Моята работа е да идентифицирам наистина съществените стъпки, без които подмяната не би била възможна и да премахна излишните такива, като по този начин драстично опростя и ускоря процеса. Не съм художник или графичен дизайнер, не съм програмист. Моята работа има повече отношение към разбирането на психологията и нуждите на потребителя и техническата реализация на съответните софтуерни решения.
- С риск да звучи малко тривиално – този проект се зароди „случайно“. Тук правя уточнението, че подобни неща се случват „случайно“, когато си обграден от мотивирани и дейни хора.
Hirestarck беше платформа, която стартирахме през 2013г. , която да свързва и предлага различни стимули на хора търсещи работа в ИТ индустрията и компании, предлагащи такава. Макар и да беше страхотен опит за нас, се наложи да прекратим проекта, тъй като с течение на времето, поради нарастващите очаквания на заинтересованите страни, ние се превърнахме от чисто технически медиатор в административен отдел Човешки ресурси. Освен това се бяхме фокусирали твърде много върху функционалностите и техническото изпълнение на продукта, за сметка на работа по бизнес модела и разпространението.
- Старая се да изглеждам максимално добре за един работещ човек със семейство. Винаги съм бил много активен – танцувал съм народни танци, а в гимназията започнах да посещавам фитнес зали. Убеден съм че принципът на личния пример влияе най-силно върху човешката психика и е най-лесен за възприемане. Последвах именно това убеждение, когато синът ми навърши две години и трябваше да взимам решения за възпитанието му. Изградих вкъщи фитнес кът, който ползвам редовно, за да поддържам формата си и изграждам физическата култура в семейството.
- Малко предистория – първото ми колело като дете беше подарък от дядо ми. Марката беше Фют - тип „Балканче“, което обаче бързо ми омаля, а за съжаление през тийнейджърските ми години нямах възможност да карам друго. Още помня саркастичните подмятания на другите деца, когато ги помолех за едно „кръгче“.
Мисля, че подсъзнателно съм чувствал тази липса през годините, затова сега бях твърдо решен да не лишавам сина си от изживяването да караме колела заедно.
- Първо се постарах много точно да дефинирам как ще ползвам въпросното колело. За мен най-важното беше - да мога да го карам в града, давайки пример на сина ми, а евентуално да правя единични карания на Витоша. След като разгледах няколко сайта, за да се ориентирам за цените и личния ми бюджет, се обърнах към мои колеги и приятели с повече опит, които ми помогнаха при сравняването на различните модели и финалния избор.